ЗАКИКÒТВАМ СЕ, -аш се, несв.; закикòтя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Започвам да се кикотя. Разказах на жената тоя план. Тя отначало се закикоти, сетне се ядоса и развика: „Излагаш се, бе!“. Н. Хайтов, ДР, 204. Хората се закикотиха и започнаха да се споглеждат. Магазинерката долови присмехулните им погледи и затаения шепот и още повече се смути. Й. Стоянов, ПД, 47. Може би след малко телефонът в стаята ще звънне и някоя от приятелките ѝ ще се закикоти в слушалката: „Изкарах ти акъла, а?“. Ч. Шинов, ПВ, 16.